Общо 9763 души наброява местното население на Разград през 1866 година. Ангел Кънчев основава революционен комитет в града в годините на Априлското въстание. За известен период от време – всъщност между 1870 и 1872 година – Кънчев два пъти посещава това населено място. Гани Чернев и Бърни Бърнев са двама от най-будните млади хора от града по онова време, които лесно са привлечени за каузата от Кънчев. За последен път той посещава града през януари 1872 година. Четата на войводата Таньо Стоянов също помага много за известността на града в цялостен план. Именно тя осъществява редица бойни действия в района на областта Лудогорието. Привечер на 28 януари 1878 година дивизията, командвана от лейтенант Николай Баранов влиза в града необезпокоявана и без да срещне дори минимална съпротива от страна на турските войски. Основните поминъци на местното население през периода на османско робство са земеделието, бръшнарството и бъчварството, като последните два занаята са наистина масово практикувани от мъжете, живеещи в града.
Хлебари, сладкари и манифактуристи пък също са сред основните професии по онова време в града. Два надписа в камъни свидетелстват за това, че в Разград е съществувало и функционирало килийно училище. Те са зазидани в южната страна на църквата Св. Никола. Вторият надпис е от 1801 година и по-скоро свидетелства за придобитото умение от страна на местните жители да пишат. Читалището в града отпреди годината на Освобождението е една от най-известните културни институции за онова време. Обществеността всъщност е подготвяна за основаването на читалището от Д.Хранов още през 1869 година. Много граждани, голяма част от които са предимно млади хора, приемат присърце осъществяването на подобна идея и работят упорито в тази насока. Официално читалището се открива през 1870 година и носи името Съгласие. Първите части на Червената руска армия успяват да влязат в града на 8 септември 1944 година, един ден преди обявяването на новото правителство. Околийски, областен и окръжен център са функциите, които това населено място изпълнява в годините между управлението на социалистите и настъпилите демократични промени. Заводът за стъкло и порцелан Дянко Стефанов и фармацевтичното предприятие Антибиотик са два от важните обекти в града, осигуряващи работа на местното население.
Двете предприятия са открити съответно през 1961 и 1954 година, като заводът за стъкло и порцелан е закрит през 1998 година. Други по-важни за града предприятия са Машиностроителното предприятие и Завод за промишлена преработка на царевица. В по-голямата си част местното население изповядва християнската религия, като те спадат към Русенската епархия. Православният храм Свети Николай Чудотворец се намира в града, а съгласно легендите и преданията през 18-ти век на мястото на храма се е намирала вкопана в земята малка църква. Иконописецът Захари Цаньов изографисва иконите в църквата, а това се случва през 1863 година. В спортно отношение градът е представен най-вече от ФК Лудогорец, който през последните няколко години не само е шампион на страната, но и един от най-добрите отбори изобщо. През този сезон тимът, чийто треньор в момента е Георги Дерменджиев, играят в групите на престижния европейски футболен турнир Шампионска лига. Много са известите личности, родени в града, като особено се откроява името на един от министър-председателите на страната Иван Багрянов.
